Живем според сценария „дом-работа-дом“. Вечно забързани, страхуваме се да не изпуснем шанс или да не сме пристигнали навреме. Опитваме се да предвидим всичко, да бъдем крачка напред, но забравяме да намерим място за себе си в натоварения график.

Животът ни бавно се превръща в безкрайно бягане с препятствия – стремим се напред, към нашата цел, без да се оглеждаме. В такова състезание има голям риск да загубим силата си точно преди финала. Енергията ни си тръгва, а картината пред очите ни постепенно се слива в сиво петно. Може би е време да се огледаме? Да отправим очи към красотата, която ни заобикаля през целия ни път. Само тогава ще усетим втори порив за живот.